петък, 3 март 2017 г.

"КРЪВНА ПЕСЕН" от Антъни Райън

Годината е 2010. "Кръвна Песен" е дебютният роман на Антъни Райън, който след безбройните откази на издателствата в Англия, издава сам. Книгата е посрещната изключително добре от читателите и след огромен брой продадени електронни копия на фентъзи разказа, правата за него биват купени от Ace. У нас първата книга от поредицата "Сянката на Гарвана" бива издадена от ИК "Бард" през 2015 с отличния превод на Красимир Вълков.

Различните ордени, братства и гилдии често са част от фентъзи романите. Изпълнени с деца, чиито родители са ги изоставили или скитници нуждаещи се от дом, те са идеалното място, в което да се развие историята за израстването на един протагонист. Било то магьосник или войн.

Историята на Вейлин Ал Сорна се разказва от самия него, в момент от живота му когато знаем, че в миналото си е извършил невероятни, но ужасни неща. Макар неговата гледна точка да е такава, на която не може да се разчита изцяло, тъй като е ограничена от познанията и собствените му вярвания и разбирания за света, лентата, през която читателят наблюдава живота му е наистина интересна. Първата среща на хроникьора лорд Верниерс с протагониста е и нашето запознанство с него, а то го показва като велик войн и създава очаквания за него, които лесно могат да се окажат твърде високи за възможностите на автора. Представен ни е човек, който е отраснал на бойното поле и е водил живот, който го е превърнал във върховната машина за убиване. Тук авторът демонстрира таланта си. Вдигайки летвата толкова високо за персонажа си, той лесно може да се провали, ако не разкаже история, която да не е съвършено правдоподобна за пътя му до тук. И тя е такава. Лесно е за читателят да повярва, че Вейлин би могъл да стане този, който е в настоящето, след като е почувствал ужасите и непосилната тренировка, през които е преминал в Шестия Орден. Знаейки за несгодите в живота му и за болката, която му носи загубата на приятелите му, читателят не само научава защо, но и разбира защо главният герой е точно такъв, какъвто е.

Неговите героичност и идеализъм го водят до сключването на пакт с крал Янус, който макар и да не участва особено много в книгата е задкулисният паяк, чиято паяжина е била оплетена дълго преди началото на историята, която се развива в романа. От сключването на този пакт нататък, нещата наистина започват да стават интересни. Той е размахващият меча от остра и хладна стомана, в която Вейлин бива изкован. Целта му са нови завоевания и засилване на влиянието му във вече завладените граници - като цяло действия, за които историците могат да пишат. Поставяйки Вейлин в ситуации, в които трябва да постигне невъзможното или да загине, крал Янус го превръща в герой на народа си, в идол, който останалите войници биха последвали. Когато обаче, съдбата изиграва своите карти, кралят не се поколебава да жертва своя най-доказал се воин, за да спаси живота на сина си.

Независимо, че Вейлин е в основата на историята, неговите братя от Шестия Орден са силно запомнящи се. Всеки от тях се развива като персонаж и макар второстепенността си, успява да накара читателя да се привърже към него. Лесни са за харесване, тъй като мотивите и слабостите им са представени по начин, който няма как да не предизвика съпричастност. Започват едни, но в края са съвсем други. Макар и да не липсват насилие и убийства, темата е по-типична за жанра меч и магия, отколкото за мрачното фентъзи. Изследвани са цената за сдобиването с власт и ефектите на репутацията. Романът е наистина приятен, интересен е и не му липсва хумор. Изпълнен е с екшън и обрати, които изненадват читателя, а благодарение на отличните разказвачески умения на автора, сме оставени с приятно чувство след прочитането на тази история.

Прозата на автора е твърде обикновена, дори след няколкото редакции от различните издания от самопубликуваната електронна книга до преведената на български версия. Посредствена на моменти. Това е основният минус, но поне успява да спазва равно темпо през целия роман, независимо обратите и изпълнените с действия сцени, които по някога чакат зад ъгъла и се сриват като лавина.

Макар в света от романа да няма нищо интересно, магията е това, което прави обстановката на историята интересна. Тя се развива заедно с Вейлин, който на свой ред упражнява уменията си на войн и дори не подозира за съществуването на каквото и да е свръхестествено присъствие около него през по-голямата част от книгата. Независимо колко е интересна обаче, има моменти, в които авторът мами с използването ѝ в историята. Като не разяснява изцяло правилата зад нея, Антъни Райън я използва на места, които макар и пасващи на сюжета и правещи го още по-интересен, я карат да се усеща неестествена и дори създава непостоянства по-нататък. Мистериозните помощници на Вейлин, спазват архетипа на фентъзи от старата школа и точно заради това не пасват на тази така модерна история. Това настрана - кръвната песен кара любопитството да пощурее и овладяването ѝ от протагониста е представено по страхотен начин. Особено интересното в нея е, че резонира и в другите, които притежават подобни способности.

"Кръвна Песен" е отличен дебют. Разказва история, която много вещи автори са се опитвали да разкажат във фентъзи роман, но така и не са успявали да го направят по интересен начин. Антъни Райън ни представя позната история, но добавя нещо ново и различно в сюжета и употребата си на магия. Комбинира това с отлични персонажи, за които наистина ни е грижа в тежките им моменти, а после ги изпраща по изключително рискован път, карайки ни да треперим, заради несигурната им съдба.

Оценката е 5-. War is always an adventure to those who've never seen it.

Няма коментари:

Публикуване на коментар