неделя, 8 ноември 2015 г.

"ГЕРОЯТ НА ВРЕМЕТО" от Брандън Сандърсън

Годината е 2008. След изумителните две предишни книги от поредицата си, Брандън Сандърсън е избран да довърши епичния цикъл "Колелото на времето". Не само, че е натоварен със задачата да препрочете 12 (включва прелюдията "Нова Пролет") огромни тома, но и трябва да започне дописването на най-мащабната фентъзи поредица, както и да довърши своята. Изглежда непосилно, особено ако се има предвид колко много трябва да бъде свършено по романите. Резултатът обаче е върховен. Не само, че първата от последните три книги от поредицата на Робърт Джордан излиза седмица преди очакваната премиера, но и завършекът на първата сандърсънова трилогия е епичен. "Героят на времето" *или "Героят на епохите", винаги съм харесвал оригиналното заглавие повече* излиза у нас през 2011 от ИК "Бард".

Докато първата книга в трилогията преобърна стандартната фентъзи история наопаки, а втората разви отговор на отдавна задавания въпрос "какво следва, когато доброто спечели?", третата се връща към класическите тропи, спазвайки ги като по учебник. Битката с Тъмния лорд в този случай, е с природната сила наричаща се Гибел и изходът от това сражение ще реши съдбата на целия свят. "Героят на времето", имаше две по-големи братчета преди себе си, и двете стряскащо интересни и изненадващо иновативни. Авторът се е справил блестящо, тъй като третият роман надминава не само предишните, но и всички други фентъзи книги публикувани тази година. Ако има такива, които не харесват завършека, не харесват какво се случва с персонажите или пък са недоволни от изборите, които авторът е направил, за да приключи трилогията - те поне трябва да оценят колко иновативно е всичко в "Мъглороден". Много други автори го оцениха - за това правят странни опити в книгите си, за да подражават историите им на тази. Поредицата е така преобръщаща жанра, че годината на излизането ѝ е като deja vu на онзи момент през 80те, когато излиза първото мрачно фентъзи и всички започват да пишат романите по различен начин.

Историята следва преживяванията на заобичаните от читателя персонажи - Вин, Елънд, Сейзед, Дух, Марш и т.н., докато светът бива постепенно унищожаван от земетресения, а непрестанните саждопади убиват посевите. Независимо огромните залози и непосилни премеждия, героите трябва да намерят куража и вярата да се борят, точно както Келсиър *Келсайър е най-грешно фонетично преведеното име от поредицата* ги научи. Онези, които досега не са впечатлили читателя е гарантирано да го направят, защото всичките имат своя момент да блеснат. Не само главната героиня, но и онези около нея са поставени пред много трудни избори. Разрешаването на проблемите пред тях и демонстрираната смелост при правенето на трудните избори, показват колко развити са персонажите и как всичко, през което преминаха им се е отразило.

Въображението на самия автор е блестящо. Особено в тази книга. Отнема дъха, обърква, радва и изумява. Сандърсън е комбинирал толкова много фентъзи аспекти, които съм срещал в безброй книги, но го е направил по начин, който не съм срещал никога. Демонстрирал е мъдрост каквато малко автори доказват, че притежават, когато разказват историите си. Успял е да разсъждава върху теми като религия, смърт, власт, безсилие, корупция и доброта, по начин, който кара самия читател да размишлява. Всъщност почти цялата книга е едно голямо размишление и анализиране над изминалите събития, докато се води епична битка. Битка за оцеляване, която главните герои могат да спечелят, само ако са способни да преодолеят личностните си конфликти.

Тъй като цялото ми внимание беше насочено към случващото се в момента, докато четях, не можах да предположа правилно нито едно от загатнатите неща, които водят до разгадаването на голямата мистерия. Не става дума само за мистерията в тази книга, а именно "кой наистина е героят на времето?" - става дума за всичките обрати, които до момента се случиха. Независимо, нито истинската самоличност на лорд Владетеля, нито опитът на Гибелта да убие Елънд, бяха така стряскащи колкото разкритието на загадката от този роман. Това, което се случва накрая със Сейзед е най-изненадващият сюжетен обрат, който съм чел. Това, в което той е орисан да се превърне, не може да бъде отгатнато или предположено. То не е загатнато предварително, но в никакъв случай, не е подмолно deus ex machina измъкване. Възнесението му в "Хармония" е нещо, което той (Сейзед) заедно с читателя, осъзнава, че трябва да се случи и е било писано да се случи. Много романи, могат да се похвалят с отлично загатване на мистерията, която ще бъде разкрита, много също така, ще се похвалят със стряскащите си разкрития, но нито една книга, която съм чел досега, не ме е карала да осъзная, че това с апотеоса на Сейзед е било нещото, което липсва, за да се навърже пъзелът.

Винаги съм чел книгите, заради историята. Когато поотраснах започнах да се вглеждам в развитието на персонажите, светограденето и прозата на автора. Освен най-интересната история, която съм чел "Мъглороден" е изумителна с това, че учи читателят да се вглежда в тропите, стила и техниките на автора. Четенето на трилогията е удоволствие и това, че читателят е част от приключението е чест. Не мога да многословнича повече за това колко превъзходна е книгата. Всяка хвалба и добра дума ще са безсмислени, защото съм сигурен, че тази трилогия ще е определяща за фентъзи жанра на това поколение. Ще съм радостен и ще знам, че е заслужено, ако произведението на Брандън Сандърсън бъде помнено много, много напред в бъдещето.

Оценката е 6+. If you give up what you want most for what you think you should want more, you'll end up miserable.