вторник, 8 ноември 2016 г.

"КОНСПИРАЦИЯ ЗА КОРОНАТА" от Майкъл Дж. Съливан

Годината е 2009, когато сам Майкъл Дж. Съливан (с помощта на своята съпруга) публикува дебютния си, абсолютно възхитителен роман "Конспирация за короната". След голямо количество промотиране на цялата поредица "Откровенията на Ририя" в Goodreads и Amazon, авторът успява да привлече вниманието на голямо издателство и през 2011 са преиздадени от Orbit. У нас, тя излиза година по-късно - през 2012 благодарение на MBG Books и е с превод от Радин Григоров. Без преувеличения - това е най-страхотната работа по книга свършена от издателството до този момент. Макар и следваща техния стандарт, който по принцип намирам за твърде наподобяващ на детските книжки за оцветяване, тук веднага правят впечатление добрият превод, изпипаните корици и страхотното графично оформление. А, историята... тя е нещо невероятно.

Става дума за двама крадци. Ройс и Ейдриън *макар, че персонажът е кръстен на римския император Hadrian (117-138), когото българските историци наричат Адриан, а англоговорящите Хейдриън но няма да се оплаквам от избора на преводача, след като вече похвалих работата на издателството по книгата* са дуо, което вместо да се занимава с обикновени обири, сключва договори само с хора способни да си позволят техните изключително прецизни и професионални умения - сиреч, много богати наематели. Още в началото на книгата, отношенията на двамата главни герои правят впечатление. Те са толкова различни, но се допълват съвършено, а тяхното приятелство и професионалната връзка и уважение, които изпитват един към друг са забулени в мистерия, чиито корени особено силно интригуват въображението. Освен това и двамата са многопластови и сложни персонажи, всеки от които има своите недостатъци, но и предоставя на читателя толкова много, с което да му се хареса. Опознавайки ги, читателят започва истински да ги уважава, защото е наясно с мотивите, които ги подтикват да вършат нещата, които вършат.

Огромен плюс на книгата е това, колко лесна е за четене. Разточителните описания, ако са направени сполучливо, не са пречка или досада, но за разлика от класическите фентъзи романи, тези описания не присъстват в този. Напротив - прозата на автора и обясненията, които използва са ясни, точни и на място. Това, разбира се, не му е попречило да изгради един огромен по мащабност свят и да ни го представи с всичките му красоти, чудеса и ярки пейзажи. Неоспоримо това е епично фентъзи *и то в целия му блясък* - присъстват задълбочената история, необятните географски ширини, дузини персонажи и сложен сюжет. Подпомагащ читателя да следва двамата персонажи е това, че също както и те, той е подлъган, че мисията им е нещо съвсем просто - открадването на меч. Оттам нататък обаче, следват множество изненади, трудности и разкрития, които задълбочават до неузнаваемост сюжета и развитието на историята. Майкъл Дж. Съливан е истински майстор, заради способността си да опише и разясни нещата по начина, по който е успял, защото дори за незапознатите с жанра ще е лесно да схванат замисъла и да следват дуото в приключението им.

Безброй нови романи в жанра излизат всяка година. Огромна част от тях за щастие допринасят нещо ново (идея, гледна точка) и много иновативно (магическа система, военна стратегия) и са невероятни. Дългогодишните фенове на жанра обаче, изпитват носталгичната нужда да се върнат към старото - рано или късно, всеки препрочита някогашните му любими произведения, подтикван от желанието за онова фентъзи усещане. "Откровенията на Ририя" предоставя точно това, но в нов и непознат свят. Така копнежът за изследване и пътуване през него, е неудържим и само онези с много силна воля ще са способни да оставят книгата. В тази насока - да, съществуват някои от традиционните фентъзи архетипи, било то персонаж или случка, но само, за да може тънкият хумор на автора да подхване тяхната роля, или да осмее нелепата ситуация. Наистина рядкост е книга, която се чете на един дъх и тази е точно такава.

Едно от любимите ми неща в тази книга са диалозите. Основно правило на всяко изречение в една книга е "да развива сюжета или да изгражда характера на персонаж", а основното за диалозите и всяка реплика е "да демонстрира и надгражда върху характера". Само по начина, по който се изразяват двамата главни герои, можем да разберем много за тях. Не става дума за обикновени и вече дразнещо клиширани похвати като сарказъм или иронизиране, а по-скоро подборът им на думи е съвършеният за точно тяхната личност.

"Конспирация за короната" е невероятна книга, която дава началото на една още по-невероятна поредица и история, която тепърва се разгръща пред читателя. Ройс Мелбърн и Едриън Блекуотър, все пак са основата на романа и чрез тях се изживява величественото приключение, което е прочитането му. Останалото, а именно поглъщащата история, духовитите диалози и мащабният свят, само надграждат върху това и допринасят за епичността на романа.

Оценката е 6. People are afraid of what they do not understand.

Няма коментари:

Публикуване на коментар