сряда, 28 октомври 2015 г.

"ЧЕРВЕНА СТРАНА" от Джо Абъркромби

Годината е 2012. Новата книга от света на трилогията "Първият Закон" от бащата на суровото фентъзи, бива публикувана от Gollancz. У нас "Червена страна" е по книжарниците от 2014 г. благодарение на "Колибри", с превод от Александър Ганчев и уникална корица, творение на Стефан Касъров.

Дебютната трилогия на Джо Абъркромби беше оригинално и неподправено извъртане на толкиновото фентъзи. Продълженията ѝ "Отмъщението на Монца" и "Герои", бяха иновативен трилър за отмъщението и фентъзи представяне за изживяването, което е войната. Последното от продълженията, комбинира в себе си обстановката и тропите, които са познати за класическите уестърни.

Независимо колко наподобяваща филм с Клинт Ийстууд е "Червена страна" фентъзи елементът, не е пренебрегнат. Книгата е точно толкова реалистично-фантастична, колкото и останалите на автора. А точно на това се дължи неговият успех - уникалната му способност да превърне един фиктивен свят в реалистичен такъв. Не става дума за начина, по който дядо Толкин успява да придаде ярка живост на своята Средна земя, нито за ясно разясненото функциониране на света от роман на Сандерсън. Става дума за това, че света на Абъркромби е обитаван от истински хора, на които всичко може да се случи. Не, че и на фермерът, който спасява света сразявайки хиляда непобедими дракона, не му се случват неща. Разликата е в това, че както и да бъде погледнато във войната няма нищо славно, нито пък смъртта е извисяваща и героична. Напротив смъртта е студена и ужасна, независимо дали на герой или злодей. Колкото до героите - тяхната наметка се носи от онези, за които носи пари, а за истински героичните подвизи, там няма място.

Романът започва в град Скуердийл, където Шай и Лам продават реколтата си. С не повече от две-три реплики, авторът ни запознава детайлно с техните отношения, които макар и комични на пръв поглед са сложни и след трудното минало и на двамата, те са намерили начин да споделят тежестта от живота. Връщайки се обратно към фермата си, заварват дома си подпален, а братчето и сестричето на Шай - отвлечени. Така с класическия "подвик към приключение" започва търсенето на Пит и Роу, за които и двамата главни персонажи биха дали всичко. Обгръщайки отново тъмнината от миналото си, те се съюзяват с живата легенда Даб Суийт, неговата съпруга *произлизаща от раса, която е еквивалент на индианците от нашия свят*, един страхливец с много професии, няколко търговци, проститутки, един застаряващ актьор и заедно тръгват към най-долното свърталище на утрепки.

В предишните творби на автора, темпото, с което се развива историята е мудно. Тук това се променя, тъй като всичко *персонажите, историята, света* е в постоянно движение. Винаги в книгите на Джо Абъркромби има един критичен момент, в който нещо, дори незначително, но представено по уникален начин, променя цялата концепция на романа. Този момент изстрелва историята и темпото заработва на съвсем различни обороти оттогава до края. Усвоено до съвършенство е и превключването от гледната точка на един персонаж към тази на друг. Внезапно е и винаги в правилния момент. Ако един от персонажите върши нещо скучно, гледната точка се изменя и наблюдаващият вижда вършещият по начин, който го прави интересен. Един от наистина великолепните моменти е когато по време на битка перспективата се поглежда от противника на протагониста. Не само виждането му за своя противник шашка читателя, но и осъзнаването на много други неща се случва в този момент.

Отношенията между персонажите винаги са били силна страна на този автор. Диалозите не само разкриват целите им, но и показват скритите замисли, които имат. Освен това, развитието на тези отношения и развитието на самите персонажи е изумително. Това, което се случва между Шай и Темпъл е може би едно от най-добре представеното изграждане на приятелство. Само по себе си, то демонстрира колко добре Абъркромби планира образите в историите си. Още откакто четох за Санд дан Глокта и Джизал дан Лутар, ме възхити представянето им и постепенното надграждане на слоеве върху техния характер, които ми помагаха да вникна в тях и да ги разбера. След това вече можех с пълна съпричастност да следя развитието им и истински да ме е грижа за това, какво ще се случи с тях.

В "Червена страна" това не е различно. Също толкова образни персонажи и техните мотивации биват представени и биват последвани от драстични и драматични промени в тях. Невъзможно е читателят да бъде подготвен за решенията, които ще вземат, нито за изборите, които ще направят. Същото важи и за това, което ще им се случи - както в живота, то може да бъде всичко. Това и изравнителната сила на тяхната съдба, прави романа толкова реалистичен. Няма значение дали ще се опитват да избягат от съдбата си, или ще се втурват към нея, тя все ще ги застига.

Прозата е по-остра от мечовете, които Лам и останалите размахват. Описанията на безкрайно кървавите сцени, дори не включват думата "кръв", но все пак рисуват ясна картина, в която тя е заляла всичко. Черният хумор е неспирен - ироничен и хитър. На места самите диалози заместват подмолните удари под кръста и все пак имат същата ефективност. Съвършена съвкупност от бързо развиващата се история и невероятно комплексни персонажи. Срещите със стари познати, нови непознати и стари неочаквани такива обаче, са това, което прави този роман така впечатляващ.

Оценката е 5+. The trouble with running is wherever you run to, there you are.