събота, 22 август 2015 г.

"ВРЕМЕ НА ПРЕЗРЕНИЕ" от Анджей Сапковски

Годината е 1995, когато Анджей Сапковски публикува "Czas Pogardy" - четвъртата книга от поредицата "Вещерът". Феновете в България имат да благодарят на ИнфоДАР за разпространението, на Васил Велчев за превода и Станислава Първанова за редакцията извършени през 2009 година, когато пускат по книжарниците у нас "Време на Презрение".

В средата на миналия век, се случват две неща с фентъзи жанра. Едното е първото му значимо нашумяване, което се дължи на творбите на дядо Толкин, които не само карат хората да вникнат в заложените мъдрости и поуки, а и да оценят символизмът, който присъства в историите. Другото е бумът на последвалите книги, по-голямата част, от които съдържащи същите тропи, обстановка и персонажи *но с различни имена*.

През 90-те години, това се изменя, коренно. Доблестните рицари, класическият героизъм и злият повелител на мрака, са вече отшумели, след като многобройни автори създават копия на "Властелинът на пръстените". Авторите търсещи оригиналност заменят класическите тропи и използват анти-герой за протагонист, а злодея срещу който трябва да се изправи са личностните му конфликти. Тъмният лорд престава да представлява злото в романа, защото по-реалистичната обстановка в произведенията изисква злото да е вътре в самите персонажи - битката срещу него, бива техният избор да не му се поддават. "Хрониките на Черния отряд" публикувана през 1984 е една от най-ранните творби, започнали тази революция и не може да се говори за такъв тип фентъзи, без да бъде спомената.

За разлика от днешни дни, когато главно търсено е мрачното фентъзи, в края на 20ти век това е съвсем различно. Просъществувалият през ранните 80 години поджанр е нещо революционно за времето си, тъй като напълно деконструира вече клишираните тропи, които определят фентъзи жанра до този момент *макар и с времето да създава вериги на свои собствени тропи.*

"Вещерът" е съвършен пример за фентъзи поредица от този период. Това е хибрид, между така познатото фентъзи и новото, което обръща неговите елементи с главата надолу. Пример за това, е че Избраният в тази поредица, за разлика от масата други истории - първо е жена, второ вместо да е предречена да спаси света, нейната орис е да го унищожи.

"Време на презрение" е много неща. Освен невероятно четиво, това е и смущаващ, дълбоко политически роман, за това какъв може да е бил животът на обикновения човек в традиционния фентъзи свят. Продължение на историята, което критикува по съкрушителен начин дискриминациите и национализмът, които са отговорни за толкова много от щетите в нашия свят. Теми, които сред произведенията в жанра, рядко биват разглеждани в такава дълбочина. Макар книгата да е написана колкото е могъл авторът по-мрачна, тя все пак е страшно забавна, а това прави коренящият се в нея песимизъм, още по-интересен.

Прозата е впечатляваща и ме кара да съжалявам, че не говоря полски, за да прочета оригинала. Начина, по който диалозите са написани едновременно развиват историята и демонстрират характера на говорещият персонаж. Това е едно от любимите ми неща в този автор, защото кара читателя да забрави, че чете за хора *или други създания*, които не съществуват. Така действията, които те предприемат изглеждат достоверни, макар и неочаквани в повечето случаи.

В първата половина на книгата, не се случва нищо особено, но независимо сцените са интересни, тъй като са фокусирани върху разкритията на някои неща, които са важни за историята. Започне ли действителната част обаче, всяка следваща глава е като експлозия и става невъзможно да се остави книгата.

Оценката е 5-. Tchórz umiera tysiąc razy, odważny zawsze tylko raz.