четвъртък, 19 януари 2017 г.

"ОГНЕНО КРЪЩЕНИЕ" от Анджей Сапковски

Годината е 1996 за Полша и 2010 за България, когато излиза "Огнено кръщение" *oригинално заглавие - "Chrzest ognia"*, петата книга от сагата за "Вещерът" на Анджей Сапковски. Издадена е от Инфодар и също от тях е оставена да се изчерпа от книжарниците без да бъдат напечатани още бройки. Винаги съм виждал подобен тип отношение към книги и читатели като стимулиращи публиката да си купи електронен четец и просто да си изтегли всичките книги, които копнее да прочете, но няма възможност да си купи заради подобен тип издателска работа. Не знам причините за това, знам само, че не мога да имам в хартиено издание една от любимите си поредици.

Краят на предишната преобърна света ми! Малко романи са така разтърсващи и неочаквани. ПЛАШЕЩИ! Всеки стигнал дотук отдавна е влюбен в света, персонажите и разказваческите умения на автора. Сега обаче читателят бива подложен на стреса да преживее вероятността да загуби всичко това, към което така силно се е привързал. Без каквато и да е идея какво следва в историята, се нахвърлих върху продължението, защото ако бях започнал да предполагам как ще се развият нещата, щях да откача.

Поредицата става все по-грапава с всяка следваща книга и "Огнено кръщение" вдига летвата много сериозно. Първо бяха сборниците с разкази - леки и съчетаващи мотивите от класическите приказки. В последвалите книги бе представена враждата между кралствата, а след това разбрахме за ксенофобията и расизмът, които виреят в тях, за да видим как се стига до критичната точка в сблъсъците на интереси и бунтовете срещу потисничеството. Сега сме тук, когато последствията тропат на вратата.

Невероятно е, че светът на Сапковски продължава да еволюира чрез промените, които настъпват. Не само политическите, тъй като монарсите падат като есенни листа. Става дума за метеорологичните изменения *за пръв път наблюдавам толкова отблизо подобно нещо в роман* - Белият студ настъпва. Освен неестествено хладното време, се усеща присъствието на нещо във въздуха. Заряд, който напряга всички - животни, хора, чудовища и най-вече читателят. Всяка следваща страница предразполага четящият я да очаква взрив.

С всичките интриги, за властта на кралствата и на магьосническата ложа, сюжетът се развива с по-бързо темпо от това на останалите романи, но макар и забързано, продължава да е все така гладко. Няма и една част, която да не се усеща на място или като свряна сред редовете, за да изпълва книгата с повече съдържание.

Вещерът е коренно различна от всяка друга фентъзи поредица. Не защото представя света като сив, а не черно-бял *всички вече правят това, а "Вещерът" е написан 15 години преди началото на тази мода!*, а заради необичайната сатира, черния си хумор и чувството, че е за "големи" и следователно по-мъдри читатели. Това е зряла история, която вместо да изобразява славността на войната, показва нейната истинност - диващината и бруталността на хората, които се нападат и изродщината на онези, които се наслаждават на злините. Няма слава в убийството, няма чест в битката. Всичко е една борба за оцеляване, насред поле от смърт, което е предизвикано от алчните владетели на рухващите кралства. И разбира се, подсилващите това усещане - описанието на Гералт и неговата роля във всичко това. Професионалният убиец, деморализираният мутант, неправедният скитник, грешникът и чудовището, който в повечето ситуации изглежда като единственият, който не е загубил разсъдъка си. Има известен символизъм в неговото раняване, все пак неговата роля е тази на здравия разум, който се намесва в политическите игри на корумпираните владетели. Сега той е на прага на смъртта, алчните и злите опитаха да убият морала.

Феновете на онези копиращи толкиновият свят романи от 80те, просто няма да разберат творчеството на Сапковски. За Гералт няма магически меч, нито магьосник, който да го уверява, че трябва да избива лошите. Неговите врагове не са с черни наметала, за да може да ги различава от Добрите, които носят бели одежди. Каузата му не е свята, просто защото е "Избраният", нито пък убийствата му са онеправдани, заради това. Неговите действия имат последици, а враговете му са хора, чиито избори са ги поставили на противниковата нему страна. Съпътстващите вещера, точно поради тази причина са подбрани да противоречат на старомодните фентъзи клишета - търсещият изкупление рицар в черни одежди, девицата, която отказва да поиска помощ и се изявява като отличен боец и вампирът, който вместо хладнокръвният, кръвосмучещ убиец, какъвто се предполага, че е, се изявява като лечител и човек на науката.

Книгата “Огнено кръщение“ започва развръзката на поредица, която освен, че осигурява едно страхотно приключение е и сатира, коментираща фентъзи литературата и небивалото в нея. Показвайки ни човешката природа в най-суровата ѝ форма, Сапковски обсъжда желанието за изкупление и силата да вярваме в избора, който правим, посрещайки последствията от него. Романът, като всеки добър такъв, вместо да казва на читателя как да мисли, му задава въпроси, върху които да размишлява.

Оценката е 5. Each time we are indebted we pay off the debt to ourselves.

Няма коментари:

Публикуване на коментар