петък, 30 октомври 2015 г.

"КЛАДЕНЕЦЪТ НА ВЪЗНЕСЕНИЕТО" от Брандън Сандърсън

Годината е 2007, когато излиза втората книга от трилогията "Мъглороден". Доста рядко се случва последно време, да излезе продължение от определена поредица, което да е по-интересно от предишния роман и още по-рядко е това една история, за която се предполага, че ще отнеме три книги - да приключи още в първата. Изненадващо е в такъв случай, как нещата всъщност стават много по-интересни с продължението. Колкото повече негови книги чета обаче, ми става ясно, че Брандън Сандърсън е най-изненадващия автор, който съществува и нещо подобно е съвсем нормално. У нас "Кладенецът на възнесението" се появява през 2010 г. благодарение на ИК "Бард", а преводът и редакцията отново са на Юлиян Стойнов и Иван Тотоманов.

Завръщайки се във великолепно изграденият свят Скадриал, където се случи най-вълнуващото узурпиране на трон, Брандън Сандърсън продължава историята си, след събитията, довели до свалянето на ужасяващия лорд Владетел от властта. А каква само е историята! Ново зло - това обещава корицата, а след като последното такова бе живо божество, чиято злоба бе държала скаа популацията на Последната империя, под тиранията си хиляда години, това стряска. Предполага комплексна идея и още по-комплексна история, която да се развие в животите на персонажите, които до този момент читателят цени, като свои приятели. Идеята и историята във втората книга всъщност, са много прости. Какво става когато спечели доброто?

Помня съвсем ясно, че след епичния завършек на "Властелинът на пръстените" се зачудих, дали само защото Арагорн II Елесар е верен приятел, смел войн и доблестен човек, ще бъде добър владетел? Качествата, които той демонстрира, че притежава, макар и величави, не гарантират, че ще управлява добре. Как точно протича управлението му през Четвъртата епоха?
В "Кладенецът на възнесението" Елънд Венчър се сблъсква с този проблем и всичките му приближени, които играят ролята на съветници не успяват да му помогнат. Вин на свой ред осъзнава, че вършейки това, което тя предполагаше ще спаси света, го е обрекла на сигурно унищожение. Несигурността ѝ в действията, които предприема занапред правят романа толкова напрегнат. Всичките съюзи и ръце, които ѝ биват подадени от различни страни, само допринасят към това напрежение, защото съдбата не само на империята, но и на света, зависи от това кой ще вземе властта.

Развитието на сандърсъновите персонажи в тази книга е възхитително. Мъчейки се да въдворят ред в свят, който е на път да бъде унищожен, те израстват духовно. Разгадавайки мистерията около предизвикващото това унищожение, те се справят и със своите лични премеждия. Отношенията и връзката между двамата главни персонажи са като опънат до предела на скъсване ластик, подобно на единството сред останалите от групата, които Келсиър и Марш събраха заедно. Новите персонажи, в чиито образи бива вникнато в дълбочина, са представени с лекота, а персонажът на Зейн за разлика от всеобщото мнение, че е излишен, е от особена важност за развитието на светогледа на Вин.

Историята наподобява тази на супергероите, но притежава всичките тропи на епичното фентъзи, включително и клишираният Избран, който да спаси света и избави неговото население. Магическата система наподобява суперсили повече, отколкото магия, но извъртайки по безкрайно оригинален начин история, магия и светоградене авторът е успял да създаде един от най-великите фентъзи романи на сегашното поколение писатели. Това, което отличава "Мъглороден" от останалите книги из този жанр е отдадената възможност на читателя да мисли. В класическите фентъзи истории от четящия се очаква просто така да повярва, че в магичния свят, за който научава, ето така има предсказание за герой и когато му дойде времето, ще се сбъдне и всичко ще е наред.

Смесвайки метафизичното с политическото, авторът изследва каква роля играят вярванията и легендите в съдбите на нациите. Демонстрирано е с блестящ пример, колко лесно, вдъхновените от героични образи, благородни дейности могат да вземат обратен завой към злото. Разглеждайки в дълбочина миналото на Рашек, се разбира, че най-великият герой на Скадриал не е бил просто поредният покварен от властта, а зад всичко това се крие нещо друго.

"Кладенецът на възнесението" рязко променя тематиката на трилогията, съсредоточавайки се по-скоро върху бруталната, практична реалност на водачеството, вместо върху героичната легендарност. Показани са отговорностите, които имат онези с власт, както и непотребността им от съпричастност. Елънд, например, осъзнава истинската стойност на доверчивостта си и тежката истина, че справянето с неправдите в земите му, не винаги става по начин отговарящ на идеалистичните му виждания.

Оценката е 6-. The losses are what define a man's faith.