понеделник, 9 май 2016 г.

"ЗЛОЧЕСТИЕ" от Брандън Сандерсън

Годината е 2016, когато единственото издателство на фентъзи у нас, което ни предоставя книгите в деня на световните им премиери *с други думи - като на нормални хора* публикуват завършека на поредицата "Възмездителите" с превод на Катерина Георгиева и Борис Шопов и редакция от Мартина Попова. Радост е за мен публикуването на всяка книга от Брандън Сандерсън и единственото по-хубаво от това е, когато тази книга се пада последната от негова трилогия. Като такава "Злочестие" има за цел да ни даде отговори и историята изпълнява мисията си, но това определено не значи, че нещата стават лесни за читателите. Нито пък за протагониста, Дейвид, който макар и сигурен, че е наредил пъзела зад Епичните, разбира за многопластовата ситуация, която седи зад всичко това.

"Злочестие" бе всичко, което се надявах, че ще бъде. Изпълнена с нелеп хумор, който дължах на Дейвид и уникалният му характер, наситени битки, които се развиваха ясно в съзнанието ми и изтощаваха въображението ми с детайлността, която авторът им бе придал. Историята бе невероятна, с очакваните *тъй като е книга на Б. С.* изненадващи обрати, секващ дъха екшън и огромен мащаб зад себе си, който само загатваше новата вселена, която авторът тепърва ще развива с безбройните си поредици.
Макар и насочена към по-млада аудитория, тази книга по невероятно зрял начин разказваше за естеството на силният характер, любовта, приятелството, човечността и съзирането на красотата в най-незначителните неща. Основната тематика обаче, бе намирането на добротата в онези, които светът вижда като обречени на зло. Новите Епични, които биват представени са още по-хитро структурирани и интригуващи. Силите им варират от най-любопитните за изследване до най-безполезните за ползване. В тази книга срещите с Епичните са най-много, защото поради причини свързани със сюжета, постоянно се появяват нови такива.

Основният отдал се на злото, срещу когото Дейвид трябва да поведе останалите Възмездители е Проф и с него битката ще е по-трудна от всяка друга. Досега борбата срещу Епичните бе до смърт и читателят разбираше защо въпросният супер-злодей трябва да бъде унищожен. Проф обаче, трябва да бъде спасен от мрака. Мракът, чиято главна проява е Злочестие, постепенно разкрива слабостта си, но за разлика от преди това не улеснява героите. Напротив - те разбират, че за да спасят някогашния си водач, те трябва да са по-силни от всякога. Не физически, не с оръжейния си арсенал, а душевно - да победят своите страхове и слабости. Само тогава Дейвид, Меган (Зарево), Мизи, Ейбрахам и Коуди, ще са способни да помогнат на Проф да надвие своите. Тогава и само тогава, ще се изправят срещу единствения злодей, отговорен за действията на останалите супер-злодеи. Ултра-злодеят, заради когото започна всичкото това унищожение - Злочестие. Човекът зад кулисите, кукловодът и главен катализатор на цялата омраза, която Епичните отприщиха върху света.

В "Злочестие" обстановката и главното място, където се развиваха нещата, а именно Илдития, бяха най-вълнуващите от всичките три. Не просто град изцяло съграден от метал, или такъв потопен под водата, а цял щат, който не само се движи, ами и е съграден от сол. Способността на автора да измисля интересни градове и обстановки, в които да развие невероятните си истории, винаги ме изумява. Да, изисква магия, за да е възможно. Да, фантасмагория е, но от неговите описания звучи, сякаш защото се подчинява на някои от законите на физиката е възможно, а оттам и най-важното - истинско. Най-големият дар за един фентъзи писател е да придава истинност на думите си, да убеди, че тези невъзможни неща, за които разказва са истински и да им придаде чувството, че са възможни. Радвам се, че Брандън е придал това чувство и в YA романите си. Чувстваха се като фентъзи поредица, макар явно да не бяха.

В повечето си книги, Брандън Сандерсън изменя клишетата на фентъзи жанра, но по много оригинален начин запазва основата същата и оставя заложбите, онези от толкиново време, непокътнати. Надеждата, която дава силата на малките и слабите да променят съдбата на света, защото я поддържат жива в сърцата си. Прочетох две книги, вярвайки че ми се преподава урок за преодоляването на страховете, за изкуплението и прекратяването на цикъла на омразата. А, ето че авторът ме изненада, когато с едно просто изречение промени всичко, което си мислих, че бях прочел до момента.

"Където има злодеи, там ще има и герои.
Само почакайте. Те ще дойдат."

Повтаряйки това изречение от началните страници на първата книга, в крайните страници на последната книга, промени цялото усещане на поредицата. Промени се историята, персонажите и тематиката. Почувствах се, сякаш не бях виждал нещо съществено, което е било пред очите ми през цялото време. Като, че не авторът или персонажите са ме подлъгали, а сам съм отказвал да го видя. Направи завършека носталгичен, чувствен и морално поучителен не само за Дейвид, а и за мен като читател. Не получих всички отговори, да. Не ми бе много ясно как Злочестие бе победен, или как някои от Епичните преодоляха тъмнината в себе си, но бях накаран да чувствам и бях занимаван и забавляван, а точно това прави с читателя си една добра книга.

"Злочестие" приключи поредицата за "Възмездителите" - първият роман за супергерои/суперзлодеи, който бях чел, но отвори вратата за идните поредици на Брандън Сандерсън от същата вселена. Делата на персонажите биват изкупени, бойните сцени са възхитителни, а историята изненадва не само с обрати, но и със скритите си послания, зад които седи основата на цялата трилогия.

Оценката е 6-. The sun peeked over the horizon like the head of a giant radioactive manatee.

Няма коментари:

Публикуване на коментар