неделя, 8 ноември 2015 г.

"ДЖАК ОТ СЕНКИТЕ" от Роджър Зелазни

Годината е 1971. Все още е време, когато за да пише фентъзи, на един автор са му нужни добре развито въображение, лист и химикал. Всяка история, която включва елф или магия, ще бъде нещо ново и безкрайно оригинално. Точно това е причината да се пръкнат безброй подобни на толкиновите романи, които са дразнещо скучни и необмислени. Предполагам името на Роджър Зелазни се помни все още точно заради своята иновативност във време, когато нещо подобно не е нужно за постигането на успех. Има успех и успех и се радвам, че вече имам автора на "Джак от сенките" като пример за това. ИК "Бард" я публикуват у нас през 2015 *не за пръв път*, преведена от Юлиан Стойнов и с корекции на Екатерина Иванова.

Безсмъртен, бездушен и зъл - това е Джак. Такъв протагонист е същинско мъчение за всеки автор, но Роджър Зелазни, независимо написва романа през негова гледна точка и се справя блестящо. Още в първите страници на книгата, Джак бива убит и се завръща, за да си отмъсти. Цената на отмъщението обаче, може да бъде целият свят. Свят, като никой друг. Въображението на автора впечатлява още с първите описания на своя свят, където за жалост не се задържа дълго. Трябва да се забележи, че двете половини на този свят *а, именно вечен ден и вечна нощ* са метафора за двата жанра воюващи един с друг още от сътворението си - фентъзи и научна фантастика. Хората родени във вечния ден разчитат на технологии и дори ежедневието, което авторът описва, че водят наподобява структурата на sci-fi роман. Онези, които живеят във вечна нощ нямат никакъв технологичен или научен напредък, но пък за сметка на това разполагат с магия. Творческите идеи и визуализацията на този свят сами по себе си са невероятно изживяване, но на всичкото отгоре протагонистът е силно интригуващ, поради отвратително сивата си морална етика.

Както казах, по времето когато е написана, сюжетите и персонажите не биват разглеждани в дълбочина и фентъзи романите са по-скоро сбирщина от интересни идеи, нищо повече. Джак обаче е разгледан в дълбочина, подобно на отношенията, които има с останалите персонажи и дори със света, в който живее. Това обаче прави разбирането на историята малко сложна, тъй като едновременно с това, читателят трябва да жонглира с магически понятия и такива от квантовата физика. Добавена е и философската дилема на анти-героят да разбере същината на реалността, така че макар и малко над 200 страници, романът си е четиво, което има какво да предложи. Освен това, подобно на всеки друг роман за отмъщение, няма как да се пренебрегне онази горчивина, която макар и трудна за преглъщане, интригува читателят и стимулира разлистването на страниците.

Няма как да се пренебрегне, че има някои неща, които без какъвто и да е смисъл или причина, присъстват в тази история. Умението му да чува името си, когато е споменато в сенките, може да е страхотна идея на автора, но нито служи на протагониста по някакъв начин, нито е навързано със сюжета или го развива по някакъв начин. Нещо повече *което притеснява мен* не е разяснено как се е сдобил с това си умение, следователно не разкрива нещо за Джак или миналото му. Също обаче няма как да се пренебрегне, че много от нещата, които се чувстват като просто присъстващи там, постепенно намират своята роля. С времето проблемите на протагониста, се превръщат в световни проблеми. Това е до степен, в която психическият му срив, разтриса света. Дискомфортът му е способен да го унищожи. И така се стига до един решителен момент, в който единственият, който може да спаси света, няма намерението или желанието да го направи.

Роджър Зелазни наистина е заслужил да достигне до нашето поколение, след като е впечатлил предишното. Тенденциите на жанровете и писането на романите са се променили безкрайно много и безброй пъти за последните 40 години и все пак романи като "Джак от сенките" продължават да звучат иновативно и интересно.

Оценката е 4+. I'm a lost soul. We do wail.