Все по-често фентъзи романите се въртят около магическа система, която определя света и бита на хората в него. Тук тя е идеално съчетание от наука и магия. Интересното е, че авторът е успял да запази мистичното чувство около магията в своя свят. Това е нелека задача имайки предвид, че му се налага да разясни как действа и какви са правилата за използването ѝ, а обяснявайки непонятното, то губи своята загадъчност. Но не и в тази книга.
Магическата система наистина е впечатляваща. Има си последствия и ограничения, които надвишават ползите от използването на магията, което я прави така интересна. Притежаващите дарбата пречупват светлината в различните цветове, които могат да използват в зависимост от таланта си, а в допълнение към това биват повлиявани от тях. *Зеленото прави използващите го по-диви, а синьото по-спокойни и т.н.* Единствен Гавин Гайл - Призмата може да си служи с всичките цветове. Подобните на него се раждат единствени в поколението си и освен висша религиозна фигура, служат като регулировчици на магията из света и предотвратяват наднорменото притегляне на някой от седемте цвята в определен географски район.
Светът е интересен и понеже е изграден около магическата система, може да се каже, че е вълшебно цветен, но все пак запазващ своята реалистичност. Описан е в абзаци, които рязко накъсват сцените и прекъсват диалозите по средата, но това е преодолимо. Колкото повече информация авторът споделя за света си, толкова по-ясна е важността на ролята, която персонажите имат в тази история.
Прозата е гладка, а ходът на историята - бърз. Думите на автора са леки и си служи с езика добре. Има обаче моменти, в които изреченията не звучат на място. Проучванията, които авторите трябва да правят при писането на книга при него явно липсват. Не става дума за научните факти, над които е базирал магическата си система, а елементарните. Това дразни, защото на моменти ясно личи, че не разбира за какво говори.
Историята се разказва през гледната точка на четирима персонажи, а интерлюдиите - през тази на мистериозен затворник, който крои своето отмъщение. Всеки от тях носи в себе си теглото на вина, която ги измъчва. Болезнените частици на миналото им постепенно биват разкрити, а така авторът вниква в самите тях и кара бъдещето им да изглежда все по-злокобно. Несигурността им в самите тях, ги прави неспособни да завържат добри отношения помежду си, а съмненията, които изпитват един към друг се пораждат, заради тежките уроци, които са научили. Описани са сравнително реалистично и заради всичките си недостатъци на моменти се усещат истински. Кип например е съвършено естествен в ролята на дебел загубеняк със самочувствие по-ниско от тревата, но за разлика от него Гавин е приказно изглеждащ и способен на всичко. Лив е в тази история *засега поне* за да се коментира бельото ѝ. Карис е ужасно несполучлив опит да се представи образа на силната жена. Едновременно е целеустремена, но няма идея какво иска и защо. Независима, но подчинена на волята на мъж, който е разбил сърцето ѝ преди години. Първата жена в елитна гвардия и една от най-умелите с магията, но постоянно в ситуация, в която се нуждае от мъж, който да я спаси. Второстепенните персонажи са трагични. Създадени са само, за да изпълнят ролята си в историята и заради това са толкова плоски, колкото липсата на характер би направила персонаж.Струпаните клишета настрана, историята е интересна. Няма значение, че обратите в историята са твърде начесто и повечето са ясно предвидими, защото има и такива, които изненадват. Персонажите може и да не са това, което Брент Уийкс ги описва да бъдат, но те успяват да накарат читателя да е загрижен за тях, а за един главен герой това е най-важното. Магическата система е иновативна и ясно структурирана, а авторът я обяснява чудесно. Тъй като навлиза в дълбочина, докато разяснява правилата за ползването ѝ, той създава несъответствия и на моменти законите, които сам измисля биват пренебрегнати.
Оценката е 4-. All power is a test.
